Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.08.2016 16:47 - Герои
Автор: mstephie Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1664 Коментари: 0 Гласове:
6

Последна промяна: 11.08.2016 16:56

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 В киното има много филми посветени на войната, но един винаги изплува в съзнанието ми всеки път когато се замисля -"Спасяването на редник Раян". Може би се дължи на така сполучливата сцена в началото на филма, която всички истински ветерани от войната мразят, защото се докосва толкова близко до реалността на бойното поле, звуците, сюжета, зловещото присъствие на смъртта, начина по който въздейства на зрителя. Често мисля, колко значимите за обикновения човек са названиятията: ветеран от войната, носител на орден, герой... Все обикновени хора, оцелели при необикновени обстоятелства.  

Аз съм обикновен човек, чиято съдба ме е отредила да съм сестра на ветеран от войната, но не за такава война, за каквато ни учат медиите или учебниците по история, а войната срещу рака. Война, чиято опустошителна стихия върлува и бичува млади и стари по целия свят. Война без бежанци, война с жертви и оцелели. 

За ветеран се смята, войн оцелял през войната. Герой е войн или  обикновен човек, пожертвал се за кауза и за да спаси други.  Сестра ми беше само на пет, когато се научи да чете почти сама, последваха успешни първи стъпки в детския балет и музиката. Цялото семейство с гордост разговаряхме за развитието й по време на семейната вечеря. Една година и едно лято по-късно, призовката във вид на диагноза, заглуши семейните вечери. Потънали в размисли и зловеща тишина, ядяхме храната си без капка наслада.

За живеещият с тежка диагноза, всеки ден е от значение. За щастие, медицината  даваше шансове на сестра ми, но ние нямаше как да знаем това в държава на прехода, без необходимите медицински средства и лекари. Борбата беше продължителна, мъчителна и изтощителна. Не помагаше и факта,че сами трябваше да търсим варианти за лечение. Баща ми, човек икономист по образование, по принуда беше обвзел неофоциално функциите на медик. Безсънни нощи, безброй молитви, Интернет и две несполучливи операции по-късно покана за лечение дойде, не от кой да е, а от историческия враг на България. Държавата,чието име  произнесено кара всеки българин да потръпне или визуализира образа на Левски в дъното на мозъка си, нашата южна съседка Турция.

Години по-късно, пожертвано детство и пубертет, сестра ми е напълно здрава. Тя е ветеран и герой, защото спаси не само себе си, но и нас като семейство- майка ми, баща ми, аз. Научи ни да вярваме, да се борим, да прощаваме и НИКОГА да не се предаваме. Силни сме,когато сме заедно... нали това самият Левски  бе проповядвал години наред по поробените ни земи.  

Герои има много сред нас .

© MS




Гласувай:
6



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mstephie
Категория: Лични дневници
Прочетен: 8732
Постинги: 6
Коментари: 1
Гласове: 15
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031